Представяме на Вашето внимание интересни казуси от нашата практика с фрапиращи случаи на бавно правосъдие или явно несправедливи съдебни решения, или нетипични/нестандартни ситуации, които считаме, че следва да бъдат споделени.

  • Лечение на дете в чужбина – кога съдът може да разреши

В практиката ни имаме дело, което е прецедент и наистина буди много негативни противоречия за нас. Въпреки че съгласно Семейния кодекс решенията за здравето на детето се вземат от двамата родители, особено ако детето има специални медицински нужди, в практиката се сблъскахме с решение на съд, в което съдът даде разрешение за пътуване с цел лечение само на единия от родителите - делото беше заведено по чл. 127а от СК. В самата искова молба бе посочено изрично, че делото е с предмет „пътуване с цел лечение на дете в чужбина“, но съдът постанови, че, след като е налице иск по чл. 127а от Семейния кодекс и родителските права са предоставени на единия родител, въпреки че детето е със СОП, разрешава пътуването за лечение на детето само на този родител, при положение че родителите не контактуват помежду си и другият родител (в случая - майката) дори няма да знае как и къде се лекува детето ѝ, няма и да ѝ бъде дадена възможност да даде (информирано) съгласие за лечението на детето си. Съдът прие, че спорът с другия родител и неговото несъгласие нямат правно значение - линк към окончателното определение на ВКС може да видите тук: ВКС. Подобно едностранно разрешение противоречи на духа на Семейния кодекс и може да създаде рискове за правата на родителя, който не е включен в решението.

  • Примери за БАВНО ПРАВОСЪДИЕ по различни дела:

- Дело, което продължава от 2017г. до 2026г. (и все още не е приключило)

В практиката ни имаме дело за заместване на съгласие на другия родител за пътуване, което започва през 2017 г. и продължава до 2026 г. - гр.д. № 305/2017 на РС-Враца. Става въпрос за баща – американски гражданин, който трябваше да упражнява личните си контакти за лятната ваканция в САЩ, но пред българския съд все още не е приключил производството по чл. 127а от СК. Междувременно, едното дете достигна пълнолетие, докато очаква решението на българския съд, и производството по отношение на него беше прекратено. Случаят е показателен за бавно правораздаване и то при механизми за заместващо съгласие в международен спор.

- Дело, което е образувано през 2021 и приключва с решение през 2026г.

Става въпрос за дело, образувано от "Топлофикация София" ЕАД срещу двама длъжници, което е образувано пред въззивната инстанция през 2021г. и приключва с едно съдебно заседание. Съдебното решение на СГС обаче бе постановено 5 години по-късно .

- Дело, което е образувано през 2020г. и към 2026г. все още не е приключило на първа инстанция

През 2020г. е подадена искова молба за обезщетение за лишено право на ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС, като делото, след многократни прекратявания, спирания и отлагания, все още не е приключило със съдебно решение на първа инстанция.

- Дело за делба, започнало през 2018г., към 2026г. е все още на етап въззивно обжалване по първа фаза на делбата.

- Дело за отмяна на отказ от наследство, започнало през 2018г., към 2026г. все още не е приключило с окончателен акт

 

  • Интересни дела, свързани с личните данни, и правата на адвокатите при работа с лични данни

Делото касае ситуация, при която адвокат на една от страните представя по делото справки за имуществено състояние на трети лица с техни лични данни (ЕГН), при условие че тези трети лица не са конституирани по делото и не са страни по делото, както и представя документи с незаличени лични данни. Подадена е жалба пред КЗЛД и е образувано административно производство, по което ВАС приема в крайна сметка, че използването на личните данни от адвoката попадат в кръга на служебните му задължения, свързани с делото, като не е налице обработване на личните данни по начин, несъвместим с целите на конкретното дело. Казусът обаче редица въпроси за начина, по който се изнасят лични данни по делата. Линк към решението на ВАС можете да намерите тук: ЕДИС Портал Справки.

 

  • Противоречива практика

- по едно от нашите дела с предмет трансформация на лично имущество, придобито по време на брака между страните, след като на две инстанции се приема безпротиворечиво, че ищецът е този, който следва да докаже всички условия на трансформацията, последната инстанция с окончателното решение от една страна, размества доказателствената тежест между страните и приема, че ответната страна, а не ищецът, следва да докаже част от предпоставките на трансформацията, а от друга страна, се произнася по документи, които не са приети като доказателства по делото, но са останали на хартия по кориците на самото дело. Линк към решението на ВКС вижте тук: ВКС. По същото дело е подадена молба по чл. 303 ГПК за отмяна на съдебното решение, доколкото съдът се мотивира на база доказателства, които не са приети по делото, но молбата  е отхвърлена. Линк към определението на ВКС можете да видите тук: ВКС.

- по друго дело с предмет развод и родителски права първоинстанционният съд, след като се произнесе с решение, с което предостави ползването на семейното жилище на родителя, получил родителските права, допусна разглеждане на искане за определяне на наем за семейното жилище, направено едва в писмената защита на ответната страна. Въпреки нашите възражения съдът възобнови делото, назначи експертиза и се произнесе с допълнително решение, което в момента е предмет на обжалване.

- по дело с иск по чл. 31, ал. 2 ЗС съдът допусна въпроси по чл. 176 ГПК дали страната знае за образуваното дело, при условие че страната се представлява от адвокат и пълномощното не е оспорено. След като страната не можа лично да се яви на съдебното заседание съдът приложи санкцията по чл. 176, ал. 3 ГПК и прие, че страната не знае за делото, което води. Това доведе до правен абсурд и молба за отвод на съдията, която беше уважена.